Филмите за супергерои не са нещо ново, но от скоро започна да се появява една друга порода, които аз наричам „реални“ супергерои. Те се различават от комиксовите по това, че са обикновени хора, които са решили да сложат маски и да спират престъпността без помощта на каквито и да било суперсили. „Зеленият стършел“ е поредното попълнение към този тип филми, но за съжаление не успява да прибави нищо ново към жанра, а просто следва  универсалните клишета, гарнирани с доза плосък хумор.

Когато отидох да гледам „Зеленият стършел“, не очаквах много. Рекламите не бяха особено впечатляващи, но се надявах, че филмът няма да се вземе насериозно и ще граничи с пародия на филм за супергерои. Оказа се, че крайният продукт е пародия на филм. Лишен от каквато и да е оригиналност, „Зеленият стършел“ е една бавна и скучна поредица от сцени, които са нито вълнуващи, нито смешни. Историята е лишена от дълбочина, хуморът би допаднал на някой прогимназист, а екшънът почти липсва.

Един от основните проблеми на „Зеленият стършел“ е липсата му на постоянонен тон. На моменти филмът е сатиричен, целенасочено иронизирайки филмите за супергерои, но в по-голямата си част, аудиторията трябва да взима насериозно случващото се на екрана. За да станат нещата още по-трагични, жалките опити на Сет Роугън да бъде забавен между и по време на екшън сцените са просто отчайващи. За капак, Сет Роугън е може би най-пасивния супергерой, който някога съм виждал. Партньорът му върши почти всичко за него, а накрая „зеления стършел“ обира лаврите. Може би това е целенасочено и идеята е да се иронизира героичността на комиксовите герои, но подходът е толкова плосък, че тази идея се губи някъде между плоските шеги и скучния диалог.

Но какво е един супергерой без суперзлодей?  В случая имаме носителя на Оскар Кристоф Уолц, който беше брилянтен злодей в „Гадни Копилета“ и основната причина да искам да гледам „Зеленият стършел“. За съжаление сценаристите са дали на актьора много малко, с което да си служи в изграждането на образа и крайният резултат е леко разочароващ. Идеята лошият да е глупав е донякъде интересна, но във филма изглежда някак си неразвита. На моменти има пробялъци на потенциал, но те са толкова кратки, че лесно могат да бъдат изпуснати. Мисля напълно да пропусна Камерън Диас, чието участие е почти изцяло, за да има някакво женско присъстивие на екрана. От целия актьорски състав, единствено Кайто (Джей Чоу) е интересен персонаж, който търпи някакво развитие по време на филма и също така е отговорен за няколкото интересни екшън сцени. Не мога да не отбележа и кратката поява на Джеймс Франко, който внася доза свежест в иначе сивия сюжет на „Зеленият стършел“.

За съжаление „Зеленият стършел“ е поредният филм, който се възползва от манията около супергерои и се опитва да изтръгне парите ни със скучен и клиширан сюжет и още по-ненужно 3D. Бих ви препоръчал да си запазите 12те лева за някой друг филм, а този да гледате някой път у дома, когато наистина няма какво друго да правите.

Оценка: 3/10